автор: sradev

Най-сетне планираната почивка започна. Жена ти беше избрала хотела с изглед към близкият баир, та да си гледа и планина.

Оказа се, че изгледът е бил сниман от покрива. От прозореца на стаята се вижда само покрива на дискотеката. За компенсация в проспекта нямаше снимки от тоалетната. Душът е бездушен, а кранчето на мивката странно ти припомня, че от 10 години се готвиш да оправиш кранчето в гаража. В този момент и жена ти се сеща за кранчето в гаража и мигновено прехвърля вината за избора на хотела върху тебе. Знаеш го номера, но все още е повод за сутришна размяна на мнения. След 10-тина минути сладки спомени и половин часово пренасяне на багажа стигаш до извода, че единствено твоите плувки са останали в гардероба. Докато жена ти привърши козметиката си за плажа, ти търсиш плувки по околните будки. Единствените, които намираш са по размер за 6-годишният ти син.

Пиеш 10-тото кафе след 8-часовото нощно пътуване и се завръщаш точно 2 минути след като жена ти е приключила с тоалета и е строила децата край колата нервно потропвайки с крак. Оказва се, че някой е дошъл след тебе и е паркирал колата си напряко пред твоята. Запътваш се да обясниш някои подробности на собственика на тази кола, когато жена ти те възпира с възгласа "Ей-го де е морето!" и те натоварва с: чадъра, двата стола, трите дюшека, топките, ракетите, кърпите... Ах, да - лакът още не е изсъхнал: закача ти и торбата с филиала на козметичният магазин. Махаш мислено с ръка и натоварен като коледна елхичка се потътряш към морето ругаейки децата, че ти се пречкат пред краката.

Морето се вижда на две крачки, но плажът се оказва на един километър. Все пак и по пътя има достатъчно пясък, за да си напълниш сандалите. На самият плаж чадърите са посадени и на 5 метра в морето, но жена ти е упорита и намира купчина камъни подходяща за изграждане на замисленото гнездо. Оставяш всичкият си дъх в дюшеците, когато децата започват да прънкят да им надуеш и топките. Съумяваш да ги убедиш, че сладоледа е по-здравословен и се понасяте към барчето.

По пътя се убеждаваш че топлес е отвратително изобретение - една планина от плажно масло, удивително подобна на тъщата, се разлюлява на път към морето, препречвайки ти прехода към бара. С носталгия към пуританските времена свеждаш поглед към пясъка и пред очите ти се появяват едни крака изморени от бръснене и с тридневна набола брада. Неволно проверяваш своята. През пролуката между едната и другата клатещи се планини от плажно масло достигате до барчето.

Както би могъл да се досетиш, сладоледа и бирата са се свършили около 9 часа и има само кафе, ракия, кебапчета и един сок с цвят на препарат за миене. Опитваш от сока на децата - да и на вкус са го докарали. Пиеш едно кафе и веднага ти се услажда надуването на топките. След като си надул топките на децата им се отщява да играят с тях, всички са уморени и гладни.

Събираш отново багажа порастнал неимоверно с твоят дъх, успяваш да убедиш жената, че тя трябва да си пази 7-килограмовата торба с плажна козметика, а децата да подритват топките по пътя. Едвам успяваш да изплакнеш под нещастното кранче ручеят пот в очите и вече те теглят към "Един много хубав ресторант, който забелязах недалече по пътя." След половин час бързо каране се оказва, че това не е ресторант, а автомивка. Но децата са ужасно гладни и спирате на първата барака с кебапчета. Получавате по една порция като за прима балерина и независимо от вкуса се убеждавате, че и цената е като за прима балерини. Децата са все още гладни и поръчвате и по една тортичка. Пиеш 17-тото кафе за деня. Ако не беше тренирал в работата си, то да си се отровил от толкова кафета.

Следобеда се оказва, че децата не са така издръжливи и обедът ги завежда до борба за първото място в тоалетната. Предвидливата съпруга все пак е взела и домашната аптека и започва самоотвержено лечение.

Сутринта плажът се забранява и те оставят да пазиш децата и тоалетната. Добре поне, че порцийте кебапчета бяха като за прима балерини, а не като за борци.

Жена ти отива да огледа магазинчетата с една приятелка....

Сладар