автор: feniks

Не съм самодива .
И няма я ефирността от
бели длани и
гънките на недокоснат огън.
Времето натрупа пясък
по устните ми -
започват да горчат.
И няма сладост
сред счупени канони.
Не съм русалка,но...
когато ме сънуваш
следите ми са кървава роса.

Не ме събуждай!
Тайно целуни съня във мене.
Сълзите от жарава
ще покълнат...