автор: spirit

Дъждът се сниши над града,
погледна суетните улици
и после, нахакан и млад,
удави ги в мокра приумица.

Пиян от дъждовни сълзи,
по покрива вятъра гонеше
ранимите плахи души
на слънчево влюбени гълъби.

Във локва, с трептящ мътен цвят
и пълна със скудоумие,
врабче с прозаична душа
изпираше розови думи.