автор: azz

И не спря да вали.
Пак заплака
като тъжен любовник небето,
сякаш вечно насън тебе чакам,
сякаш идваш, до мен си и ... ето
се стопява смехът ми в сълзите,
по лицето ми лумват пожари...
Като чаша до дъно изпита
ти не идваш. Душата ми пари.
И те няма. От мъка небето
ме обгръща със мокрите ласки
на очите, на дланите... Леко е
във съня... щом те няма...
Изпих ли те
като вино, от страст закипяло,
като слънце във края на лятото,
като капка кристал- разпиляна
от любов по очите ти... Сладко е
да очаквам от теб да отпия,
но те няма. Дъхът ти пресъхна
и превърна се в дъжд. И вали ме...
Ех, не спря да вали.
И заплаквам.