автор: sincerityg

Наистина ли любовта идва, когато най-малко я очакваш или си повтаряме тези думи, за да се успокоим, че на стари години няма да сме самотни и нещастни!?
Май само се заблуждаваме... след куп провалени връзки, разочарования, раздели, прекарваш известно време в размисли, порои сълзи, скъсани снимки, тъжна музика, няколко мимолетни сексуални преживявания, малко килца отгоре... и изведнъж появява се някой на хоризонта, олицетворяващ всичко, за което някога си мечтал. Чувстваш се прекрасно... обичан, желан, красив, щастлив. Не е ли този човек нашия спасителен пояс в морето от самота, заливащо ни от известно време!? Живеем в свой измислен свят вярвайки, че именно тази личност е голямата ни любов. Но дали той е убеден в същото? Може би и ние за него сме сламката, набавяща въздух, докато доплува до екзотичния остров? Т. нар. сериозни връзки, които поддържаме, не са ли най-успешната театрална постановка правена някога... а ние сме актьорите в нея, играещи всяко следващо представление все по-добре и по-добре!? Превърнали сме се в истински професионалисти. Водим отношения, изпълнени с лъжи, от които не ни трепва окото, изневери с непознати, траещи една пиянска нощ, заобикаляме се с успешно прикриващи ни "истински приятели"... най-лошото обаче е, че изобщо не се чувстваме виновни от това смятайки, че човека до нас ни отговаря със същото.
Истината е, че всяка голяма любов има срок на годност, която зависи от търпението на партньорите. И целия този театър е от страх, че когато изнемощеем и сбръчкаме ще има кой да ни храни с попара, сменя памперса за възрастни и ни повтаря колко красиви и щастливи сме били на младини...
Наистина от време на време се появява някой по-особен, по-специален от всички останали, каращ ни да се чувстваме по-живи отвсякога, завладяващ изцяло съзнанието, тялото, чувствата, душата ни... настъпи ли такъв момент в живота ни, не бива де си задаваме въпроси, да играем познатите игрички, да изграждаме бъдещи стратегии... трябва да се впуснем сляпо, така както подсазва сърцето и да не му мислим много... в противен случай не ще вкусим от сладостта, за която след години ще съжаляваме. И тя ще си има дата на производство, изтичащия срок обаче ще зависи само от участниците. Нека не го предизвикваме с вредни смесители, а добавим към съдържанието най-ароматните подправки, с които разполагаме. Ако пък срещнем човек, изпълняващ една и съща рецепта срещу самота като нас, нека спуснем котва и не се залъгваме, че някъде там надалеч, може би ни чака по-красив пристан. Има ли определено време, за което човек открива любовта?... цял живот?... времето си минава... оглеждаме се и виждаме, че хората около нас са намерили своето съкровище, а ние все го търсим... ами ако между бившите партньори или познати се е криел Онзи... Специалния... и ние сме го пренебрегнали и изпуснали...