чакам смъртта
като котка
на леглото ми
да скочи
съжалявам жена си
ще види тя
вкочанено
бяло
тяло
и ще го побутне
веднъж
може би
после
пак
"ХАНК!"
Ханк няма да й отговори
не смъртта ми
ме тревожи
а жена ми
с тово огромно нищо
с което
ще остане
искам да й кажа
всъщност
че всички нощи
до нея
заспал
ненужните
караници дори
са неща
завинаги
неописуемо
красиви
и тежките
думи
от които
винаги съм се
страхувал
мога аз
сега
да изрека:
Оби
чам
те.
Чарлз Буковски...