Мракът тихо се свлича
по косите на нощта.
Съблича я.
Впива устни в шията й
и се плъзга надолу,
още по-надолу...
между бедрата й -
там, където е влажно
и топло.
Очите потъват
на онова място,
където е най-дълбоко.
И нощта потръпва
и е млада.
Отива й да я събличат.
С поглед.
С върха на пръстите.
Луда е нощта.
И само звездите
видяха как
се извиха в прегръдка
сенките
на мъж и жена...