автор: Svetozar

Посветено на несмущаващата се от това, че черна котка й минава път.

Това ли било - осъзнаване бавно
на нуждата от стихотворения,
привидно ненужни и (май че) безславно
обречени на забвение?

Или безсмислието уникално
на мисълта примамливо-конфузна,
че твоята единствената реалност
превръща те безспир в илюзия?

Това ли било? Изглежда това е -
сега, когато трябва, а и може
от зъби на кошмар всеяден
да се спасява собствената кожа.