автор: Gargabela

В плен на думите е тишината.
Днес главата ме боли от шум.
Търся си таблетки за душата,
а в челото пращаш ми куршум.

Ще застреляш мислите ми грешни,
но душата е безсмъртна.Ще боли
щом от кожата си се измъкна.Смешно,
но това не го разбираш ти.

Ще ме гониш в нощите безлунни
по поляните на времето.Цъфти
някъде в безкрая цвете чудно.
Ще ти го откъсна- не плачи!

Толкова си сладък.Не унивай.
Ти си мойто глупаво момче.
Детското пази.Не го убивай!
То е слънце в облачно небе.