автор: Izabella

Поне 14
са часовете по мечтаене.

14 са небесата, планините и моретата
чакащи за покоряване.
И пак толкова са планетите,
нетърпеливи за откриване,
а умножени по милиони
са звездите преди заспиване.

На 14 розите нямат бодли,
но ти не знаеш.
Все отлагам да ти разкажа онази приказка
без принцове и замъци,
в която има само случване-
нашето, ежедневното.

Но ти не бързай
да рисуваш
14 луни в косите ми.
Знам!
Знам, какво ше ми подариш днес-
14 усмивки
и специална нежност за мен,
докато аз невярващо броя
на тортата
свещичките.