автор: joanna_vas

Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян
се е усмихнал и така
ще го запомня -
с чадърчета шарени,
с шума
на прилива и с чайките
край нас
и с пясъчните кули
украсени
със раковини
и със водорасли -
зелените воали на брега
разстлани
във ръцете детски
и с плаващите кораби в очите,
които преминават
неусетно...
Разтворила чадъра си и аз
присядам
и потъвам в синевата.
Вълните ме унасят
без да знам
на песните им весели
пригласям
и в дланите ти топли се унасям...