автор: NikNik

Не е символ на безмислие
да буташ камъка нагоре по стръмното
и после пак отново и отново, не е!
В безкрайното бутане е всъщност смисъла
и липсата на отчаяние и упоритост
бутайки камъка ден след ден,
все някога ще стане малко камъче,
от триенето разпаднал се
и накрая просто камък няма да има
Така и аз се боря с онова чувство
натежало в дните като камък
и се утешавам философски
вечността е толкова близо,
скоро ще станеш на песъчинка
и аз загубила баласта си
ще литна нагоре, нагоре,
където ме чакаш...
Идвам, малко остана
Просто една вечност...