автор: feniks

Не, не стой като грижа на ъгъла,
като навик и
като очакване.
Бъди луна
след зазоряване.
Бъди буря и необятност.

Захвърли си балтона
по вятъра и
набръчкай на спомена
устните.
Не бъди като навик
на ъгъла и не чакай
пак да си тръгна.

Не, не стой тъй очакван
на ъгъла.
Не прегръщай нощта ни
отминала
и не вярвай, че счупени облаци
ще прелеят в нас с
извори сини.

Не, не стой като болка
в следите ми
и не слагай
ключа във нозете .
И... не тръгвай
преди с косите ми
да си погребал морето.

Не, не стой като грижа
на ъгъла,
като отпуска и
като сбогуване.
Не коси на ръцете ми вярата.
Не разчитай на
минали птици.

Не, не стой като грижа в
очите ми -
отвори си до дъно зениците.
Пии до огън, до ярост
лицето ми.
Прегърни ме,
като цвете...