автор: joanna_vas

Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход
на прага на несътворимото -
изваяни от Нищото,
в пространство късащо се с пръсти,
в което полъха обгръща сетивата
и няма никакво съмнение,
че съществуваме като зародиш
покълнал в синьото на границата
между живота и смърта -
начало в началата
и път в неизвървяните ни пътища...