Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ
над пясъчните дюни, където
пътищата ни се сливат и разделят
в достигането изгревно
на думи, сипещи се в полусън.
И до душа попиваш в мен!
Творение, разтворено до звук...
Капчици от ситен летен дъжд,
изсипал се по раменете ми солени...