автор: Marta

Трябва ли неумолимо, винаги да
тръгваш,когато нуждата от теб
трагично е застанала на колене,
трескаво търся причините за
тревожноста, която посяваш у мен.
Трасирам пътя си до теб с сълзи, а
трябваше да са усмивки от слънца.

Тревясват чувствата ми бавно,
троскот завзема градината от
традициони мечти, обикновени илюзии,
трепетни очаквания и добри намерения.
Трънясва живия плет на волята ми,
трелите на птици вече не чувам,
трохички любов не ми стигат.

Тровя се с големи дози съмнение,в
тресавище от черни мисли затъвам,
триклет да си с умереноста си,
тривиално обичане не ми трябва,
три пъти мери, един път режи казват,
три пъти по три ще си го повтарям.

Трапеза нова слагам, великденска.

____________________________
* и в трите му значения