автор: ole72

В кладенец бездънен да потъна,
в бисерно море безспир да плувам,
със пера в небето да осъмна,
с дъжд и вятър дълго да лудувам.

В клоните да пея като птица,
като път в гората да се вия,
жадният да напоя с водица
и на сляп очите да измия.

Гладният с трошица да нахраня,
скръбният със радост да изпълня,
с блага реч сираче да погаля.
Боже, в милост нека се превърна.