Налага се да те откривам
да търся твоя чар в дните
безсилен съм и се прикривам
в безродни светове се скитам.
И мислите ми трескаво се нижат
из тъмните усои на безкрая,
заспивам благ и гневен се събуждам.
Каква е тази карма тъй омразна
в която тъй отчаян те бленувам.
Със звънък глас, с походка на кошута
нахлуваш в мислите ми като буря.
Каква е тази карма тъй омразна,
в която те обичам и те мразя.