автор: milko

Поставен е на тоалетката, пред огледалото
Лъснах и него, и него
Цевта се опира в стъклото
от оловен кристал
Има симетрия. Черна птица във полет
Може би буревестник. Или гарван?
"...плашиш гарги, каква буря
след качулката на осъдения,
пусната ниско, до пепелище..."
Не буря, не безпорядък
Някои смисли не се откриват
Ентропия не е само хаос,
а вид равновесие, възстановено.
Вазата от опал, сини лалета
Всичките скършени,
но сълзите им са красиви,
нали?
Това
някои наричат изкуство...
Прочее и писмото е там
Написах го в твой стил
Прочети го и коригирай,
ако е нужно. Но не вярвам
Защото обичаш драмата,
макар да не си го призаваш
Адски префинено, но драматично
Висш пилотаж...
Не се бой, няма да станеш за смях
Или не само:)
Може дори да откриеш сезона
на женските Кристиановци
Не, не стисвай юмручета
Ще си наречена Сирано
Всъщност чакам те!
Дори гилза червило предвидих
За огнена
и съвършена извивка на устните,
повтаряща силуета
на буревестника
Когато разкъсаш на две
лъскавото му тяло
и налапаш цевта
Аз, твоята сянка,
съм върху спусъка
Но защо, дявол те взел, все не идваш...
Знаеш, любов от омраза
дели само крачка
Стъпи!
Аз съм отвъд
Огледалото
И чакам

Бум!!!!