автор: midnight_witch

на Христо

а когато музиката спре,
но това е друга дума Силенцио
тя е толкова гъвкава и трептяща -
като струна на виола
в ръцете на умел цигулар.
кринолинът й трепти
като листата на брястовете нощем,
когато вятърът ги гали
далеч от любопитните лъчи на слънцето…
когато музиката спре Силенцио-
за мен не спира.
продължава.
и искам да съм нота извираща с дъхът й ...
за мен е музика потрепването
на долната й устна,
две секунди
преди да се усмихне,
брадичката, високите й скули
очите пълни с трепет.
клепките,
косите галещи й раменете.
самата тя е музика, Силенцио…