автор: Amar

Жълъдена, млада е душата,
от теб попивам влажността.
Пръскаво небето е, когато
пада в нас. Събличаш вечерта.

А аз се свивам под коляното ти,
гънка съм от твойта кожа.
И те гмурвам, и разлята съм,
да ме събереш - не можеш.

На косите ми ухаеш - буйните,
сплитам те във мене надълбоко.
На ръцете ми приличаш - лудите,
устните се сливат - мокро е.

Пръстите ти ме горят, но не боли,
очите ти са огън и не ме побират.
Потъваш ме, невинността ми подлуди
и ставам грешница - и ти отивам.