автор: ufff

Midnight_witch и Ufff
със специалното съдействие на Gerlan


"...щом вече няма кой да ме прегръща..."
               Midnight_witch



И
горчилката понякога е вкусна.

Вратата празна храбро ще пропусна.
Ще спра под арките от светлина
на пътя по средата. Ей ме на!

...ще се изправя.
Малко ще помисля.
И за минута-две ще наведа глава.
Ще помълча.
Пак зъбите ще стисна.
Главата горе.
Ей ме на!

Ще пари под клепачите солено
от музика, дочута в самота.
Разделно, времето несподелено
ще приласкае в себе си нощта.

Нощта ще бъде блудница
печална,
полуразголена,
обула тънък ток.
Отблясъкът на две очи скандални,
чорапи мрежести
и онзи мъж висок,
приседнал в бара,
някак поусмихнат.
Нощта до него ще се приближи,
ще се отърка в коленете му умишлено,
ще го одраска
с нокът по гърдите...,
самотен саксофон ще изръмжи,
а времето с нощта тела ще вплитат...

И звездопадът ще изглежда жалко
пред огнения блус, заврял кръвта...
Един внезапен вятър,
спрял за малко,
ще разгори с дихание
свещта.

Ще коленичи фикусът във ъгъла
-май няма нужда от цветя-
единствената лампа ще угасне.
Танцува времето с нощта
и цялата вселена им е дансинг...
любов ли е!
Не знам,
не знам.

А може би поредна суета?