автор: Amar

Боже, когато отворих очи сутринта, си помислих, че в по-ужасно настроение не мога да бъда. Е, сега вече знам, че сгреших. Никога повече няма да си правя прибързани заключения.
Днес нямах работа. Предадох си последния превод и предвкусвах удоволствието от първия си почивен ден (от предстоящите три такива!). Но в мига, когато слънцето погъделичка клепачите ми, осъзнах, че не знам какво да правя с времето си. Цял ден за мен! Като за начало се поизлежавах в голяяяямото си легло - не е ли прекрасно, че нямаше никой до мен и можех да си се въртя на всички страни?! Цялото беше за мен. Дълго се убеждавах колко приятно е да не делиш пространството си с никого. След като не постигнах успех в това начинание, се надигнах. Направих си кафе, запалих цигара и се загледах в слънцето. Колко прозаично! Синьо небе, птичките пеят, а душата ми не се радваше на жизнерадостната картинка.
Лош човек ли съм?
Помотах се по нощница - ето още нещо чудесно - нямаше кой да ме гледа, не беше нужно да хуквам да се оправям, глася, можех да си остана просто... по нощница, с рошава коса и по чехли! А защо не и по джапанки? Ама всичко е просто чудесно. Ден за мен!
Звъннах тук-там - разбира се, всички бяха на работа, или на семейни разходки. Или на море. Очертаваше се един наистина егоистичен ден - за мен! Телевизия, цигари, кафе... телевизия, цигари, кафе... Боже, каква идилия!
И така си дойде вечерта. Реших да изляза. Сама. Какво пък? Това, че излизам сама, съвсем не означаваше, че всъщност НЯМАМ с кого да изляза. Може би просто исках да си почина от многото мъже в живота си и да отделя малко време на себе си... Да, никой не би си помислил обратното. Намерих си едно прекрасно местенце - приятен бар, където веднага се настаних и си поръчах Мартини. С три маслинки. За първи път ми го донесоха наистина с три маслинки! Е, това ако не е щастие, здраве му кажи! Как да не му се оправи настроението на човек? Зареях поглед и се потопих в приятната атмосфера. Навсякъде около мен имаше влюбени двойки, които не можеха да се отлепят един от друг и се смееха на висок глас. Горките - очевидно са в началото на връзката си, да знаеха само какво ги чака нататък...
Лош човек ли съм?
Наслаждавах се на питието си и само облизвах маслинките, оставяйки ги за последно - можех да им се наслаждавам цяла вечер. Цяла нощ. Бяха си мои. Не беше нужно да ги деля с никого, изпадайки в глупава любовна игра и да му ги подавам с уста.
Боже, ставаше все по-хубаво! Наоколо хората се държаха за ръце, гледаха се глупаво и си шепнеха на ушенце. Как ми се искаше и мен някой да ме гледа глупаво... Но веднага прогоних мисълта от главата си. И загледах глупаво Мартини-то си. Блус след блус - този ди джей явно не го биваше много. Или просто и той бе влюбен. На дансинга се поклащаха влюбените, още малко щяха да заспят един в друг. Каква проза само!
Лош човек ли съм?
И тогава влезе Той. Би било ужасно да ме види сама в бара с единствената компания на чашката. Но бих приветствала подобно развитие на нещата, ако веднага не забелязах, че в ръката му имаше друга ръка и това определено не беше моята. Моята бе заета да трепери с цигарата. Не ме видяха. Седнаха на една далечна маса, но какво са няколко метра за моите насълзени очи... от любов? От болка? От яд?
Може би съм лош човек...
Дамата си поръча Мартини. Донесоха й го с три маслинки. А той, както винаги - водка с лед. Не я гледаше, както гледа мен... Но все пак бе с нея, нали? Не след дълго тя се зае да размахва маслинката под носа му и той игриво я пое с устните си... Отврат! Да можех да откъсна очи от тях...
И все пак ето, че винаги се стигаше до подялба на имуществото. Това си бяха нейните три маслинки, а тя доброволно му подари една. И може би ако не си бях тръгнала, щях да видя колко щедро дели с него и останалите...
Не помня как се прибрах. Помня, че побързах да си забъркам коктейл с три маслинки. Бяха си само мои. МОИ!
Боже, как ми се искаше да ги поделя с някого...