автор: Nadie

- Извинете, на колко години сте? - гласът й - кадифен, очите й - зелени, а Филип - ужасно стеснителен и напрегнат, когато се навираха в личното му пространство. То какво ти лично-нелично в тесния автобус, който на всичкото отгоре затвори врати и потегли, като му отряза шансовете за бягство. Бедрото на красавицата се отъркваше в неговото при всяко подрусване.
- На двайсет - отговори той, без да я погледне.
- Господи, колко сте млад! А изглеждате толкова зрял! Почти колкото мен. Аз съм на двайсет и девет. Между другото, да минем на ти. Приятно ми е, Деси.
Филип стисна подадената ръчица без да подозира, че подписва присъдата си за следващите безкрайни седем часа. Беше се запасил с дебел учебник по информатика, си-ди плеър и куп списания, но зеленооката, кадифена съдба беше решила друго.
- Не знам защо все на мене ми се случват такива работи. С какви ли не образи се запознавам...- Деси се въртеше около остта си и се ограждаше с разни неща, които вадеше от платнена торба с мъниста във формата на сърце. - Последният например правеше фото-хороскопи в Морската градина. Значи щраква те, въвежда ти данните в една машина - сам я е конструирал, понеже учи в МЕИ, и за две минути ти вади бъдещето на A4 формат на четири езика. Ама всичко така поетично написано! Просто талант! Цяла нощ ме вози с колелото си из Варна. Сега едва седя. - Направи последно отръскване на перата. Гнездото беше завършено - яке около кръста, напитки в джоба на седалката пред нея, пакети с чипс и пуканки откъм момчето, найлонче с плодове от другата страна. Сърцето увисна празно на дръжката към пътеката. - С какво се занимаваш?
- Ами студент съм в ...
- Студент?! Боже, ама направо съм абонирана за съвпадения! И този с хороскопите беше студент. Не, не! Явно кармата ми е да се срещам със студенти. Аз много вярвам в кармичното. А ти?
- Ами по-скоро не. Сякаш съм по-прагматичен...
- Това ти е от зодията сигурно. Чакай, сега ще позная коя си. Имам голям талант за такива неща. - Деси започна да изрежда. Почти беше обиколила зодиакалния кръг, когато на момчето му омръзна.
- Близнаци съм.
- Невъзможно е да си близнаци! - възмути се Деси. - Натюрелът ти е съвсем различен! Последното ми гадже беше близнаци. Абе на мен животът ми е като сценарий. Даже мисля да напиша книга някой ден. Нали се движа в арт-средите, може да направят филм по нея. Близнаците беше дизайнер. Изостави ме, като видя, че съм по-талантлива от него. Виж, тая торба сама си я уших.
Филип беше възпитан млад човек. "Млъкни веднага, изобщо не ме интересува!" не беше негова реплика. За това понечи да покаже отношение деликатно. Сложи си слушалките и наду Coldplay на макс. Деси го смуши с лакът:
- Дай ми едната слушалка, че ми е скучно. Аз съм почитателка на джаза и класиката. Като малка свирех на пиано. Преди близнаците ходех с кубинец. Музикант-перкусионист. Много интелигентен човек, много освободен. Непрекъснато ме водеше по купони. "Толкова си красива!", ми викаше, "Щом получа развод от жена ми в Куба, веднага ще се оженим!" Щяхме да си купим каравана, плеър и кон, и да препускаме волни. Ама не знам... По едно време изчезна...
Филип се отказа от Coldplay и с последни сили се вкопчи в "Ченге-каратист". "Един-филм-на-Джон-Митчел- в-главните роли...-хайде-удари-го-пази-се-въоръжен-е-о-о-не-искам-да-умра", гъгнеше монотонен дикторски глас от романтичния период на видео-пиратството. Внезапния киномански пристъп у събеседника й не смути Деси, която продължи:
- На миналата Аполония се надрусали с един чех от Пражкия джаз и заспали на плажа в Созопол. Зарили се с пясък и се покрили с вестници, да не им е студено. Сутринта минали циганките с шишовете да бодат хартии и найлони. Чехът още преди това се бил събудил и като видял какво става се развикал "Позор!". "Къв позор бе, момче!" - от къде да знае мангалката как е "внимавай" на чешки. "Секи си изкарва хляба както може!", казала и мушнала купчината вестници. Моят човек тутакси скочил с рев, зашуртяла кръв, хигиенистките хвърлили и чували, и всичко. Той блещи очи, тича след тях и крещи на испански "Аюто! Аюто!"- помощ-помощ занчи. Гони ги, те - коя по суша, коя - по море, се разбягали, да не ги обвинят в убийство, че всяка - с по пет-шест деца, нали, а в България все циганите са виновни - като нищо щели да ги натопят. Та точно в бургаската болница се запознахме, докато му шиеха дупката от шиша. Абе нали ти казвам - всичко е предначертано...
- Аюто не беше ли на италиански? - вметна Филип механично.
- Италиански - испански - все тая. Аз с езиците съм много добра, говоря свободно всички европийски...Даже бразилски знам. Той всъщност нали е португалски. Когато бях в Бразилия на семинар по извънземни енергии преди две години...
Филип ходеше на йога от няколко месеца. Реши да приложи техниката за изолиране от дразнители посредством силата на съзнанието. За десетина чудни минути пространството се изпълни с тишина. Дуетът Ченге-каратист - Деси не беше по-досаден от бръмченето на климатика. Лакътят на съдбата, обаче, брутално прекъсна нирваната. Държеше албумче със снимки:
- Ето ме на кастинг за един американски филм. Траурът много ми отива, нали? Цяло гробище бяха сглобили в Южния парк, с венците му, с плачещите му ангели, с всичко! Снимките са ми от почитател. Щото се представих блестящо, обаче фотографът излъга, че е осветил лентата. Пробутаха някаква грозилда с връзки, естествено. Иначе щях да пробия в Холивуд. Като малка ходех на художествено слово. Много хубаво рецитирам, особено собствени стихове. Чакай да ти кажа най-любимия си...
Прагматичен, прагматичен, ама повярва в чудо човекът, щом автобусът спря на поредната автогара да свали пътници, точно когато Деси зае поетична поза.
-Ау, я да изтичам да си напудря носа! - каза тя и скочи.
С треперещи ръце студентът измъкна всичките си пари от джоба на раницата и отиде при шофьора.
- Вземете ги и тръгвайте! Веднага!
Шофьорът го изгледа странно:
- Кво ти е бе, човек! Виж че половината ги нема. Двайсе минути по регламент.
"Що нямам пистолет!" -Филип се стресна от напиращата в него агресия и седна примирен. На автогарата в големия град бяха слезли много хора и след почивката автобусът остана почти празен. Ченгето-каратист беше изпотрепало всички лош, радиото нямаше обхват, не се чуваше и дърдоренето на Деси.

Стигнаха по тъмно. Момчето измъкна сака си от багажника и, гушнало раницата като бебе, ловко скочи в първия трамвай.

Шофьорът вкара автобуса под навеса и се запъти да огледа салона, преди да го заключи. На една от задните седалки се мяташе съдбата и мучеше безпомощно. Ръцете и краката й бяха омотани с ремъци от студентската раница, а в устата й беше затъкната торбата с мънистата - собствен дизайн. На гърдите й Филип беше оставил бележка: "Отвържи, но не отпушвай! ОПАСНО!"
- Леле, жена! - сащиса се шофьора. - Кой те подреди така! - и без да обръща внимание на предупреждението отвърза и отпуши.
- Ето това вече е истински екшън! - изхъхри Деси веднага щом се надиша и лицето й от боксьорско-синьо стана пастелно-розово. - Значи ако има някаква щуротия да става - аз съм насреща! Каква е тая съдба, не знам! - Вече съвзела се, пооправи косата си с изискан жест и погледна освободителя с благодарност. - В нещо такова щях да участвам, ако не бяха натресли оная връзкарка. Елате да Ви черпя една бира в Билковото. Столчетата са всъщност като люлки и докато пиеш се люшкаш. В Рио видях такова кафене. Сигурно някой го е копирал от там. Обаче бразилската бира не струва. По-добре да пиеш вино. Имат страхотни лозя и голям износ. Това го знам от един бразилец - беше ми гадже преди години, но го зарязах, понеже не му ставаше. А аз, глупачката, си мислех, че вината е в мен! Да знаете само колко се измъчих! Да си говорим на ти, а? Приятно ми е, Деси.
Шофьорът беше нито възпитан, нито деликатен. Освен това у дома го чакаха ракия със салатка и жена с три деца. Хвана ръката, но вместо да я разлюлее дружелюбно, я изви назад и кротко декларира:
- Броя до три - кочината да се събере и да те нема! Ако още ми се моташ в краката, па че те вържа, че ти запуша устата и че те остава те тука да спиш нощеска! Аре бегай!
- Ох, защо все на мене ми се случват такива шантави неща! - проплака Деси, но за всеки случай на "три" скочи от возилото и отлетя в тихата Софийска вечер да търси каравана, плеър, кон и мъж, точно в тази последователност.