автор: Amar

Бях там, когато полудя
по мен.

Когато изгаряше
под пръстите ми.
А луната
се смаляваше
в зениците ни.
И бяхме
млади.
Пясъкът
не стигаше
да ни зарови.
А ти шепнеше,
че тази нощ
няма да си отиде.
Отиде си.
След нея
още много дойдоха,
но носеха
чуждо ухание.
На фалшиви мечтания.
А аз помня твоето.
Бях там,
когато ръцете ти
ми отиваха.
И косите ми
ставаха буйни.
И Земята не стигаше
да те имам.
И времето бе тясно
за нас.
Бях там, когато
валяха звезди,
а ти ги събираше в шепи
за утре.
Когато кожата ти
се събличаше
лунно.
И ме дебнеше.
Бях там, когато
очите ти...
приличаха
на мене.