автор: Verdji

Един прекрасен лунен ден,
бе за нещо важно отреден.
Булицата тръгна на пазар
с един междугалактически Икар.
Разходи се по Транджи авеню
и купи си лилаво пердасю.
А после се отби на Франс Брюле
да си похапне пиле фрикасе.

И с нови сили тръгна към Ефир -
планета на Обувния Емир.
От тук купуваха ботуши, мокасини,
обувки с ток, с украса от аксинии.
Прииждаха от всякакви звезди
да се сдобият с модни чудесии.
Та даже раци с десет крака,
се пробваха подред на номерата.
И имаше един такъв оперен,
държеше винаги да е модерен
взе десет маратонки от атлаз,
и почна да ги връзва със замах.
Обуваше, събуваше, пухтеше
доста трудно май му беше,
различни номера да подбере
и те да му стоят добре.
Дойдоха и стоножки от Лендар
с пазарно легендарен план
и дърпаха си даже ремарке
за над 1000 джапанки поне.

А булицата имаше проблем
да намери цвят, размер, десен
за трите си изящни крака.
Единият обуваше в ботуш
със него джапаше през локви,
през преспите на Артактида,
и през планетата от розова ванилия.

А другият - той бе специален,
роден за балове и тържества
за него винаги купуваше
обувки от пера,
от бляскави кристали и рубин,
с позлата от Планетата Лартин.

А с третия упражняваше подскоци
100 километрови отскоци,
обуваше го в пъстри маратонки
или пък в ботушки с финтифльонки.

И тъй за всеки свой прекрасен крак
купуваше обувчица специална пак.
За всеки случай, повод, тържество,
градински пикник или опело
Булицата имаше специален чифт,
ако под 3-те броя не пишеше и трифт.
Това е на планета Пантафония, там
има обувки за всеки тип и всеки вкус:
И малки и големи и с крилца,
за крак, за два, за три, за сто,
за същества от всяко естество.

Нормално е в нормалната вселена,
разнообразието да не е никаква дилема,
но ето, че за Булицата бе -
не можеше обувка да си избере.

За скачащия крак - добре,
избра с пружина и със ластик,
оранжева подметка и въже,
за алпинистки подвизи -
изглеждаше не зле.

Но за крачето фино,
дето стъпваше по балове,
по шарени килимчета и шалове,
там беше трудно да се избере,
обувчица достойна лунен прах да раздаде.

Дали да е с смарагди или с анемонии,
дали да е с трендафил или пък с бегонии,
дали да не е със пера от Дронзофил
или пък с подметка от изискан крокодил?

След няколко завъртания на синята планета,
Булицата се реши - и това краче с обувка да дари
кристална с клонче от смарагд,
прилична бе за всякакъв парад.
Но продавачката се свъси и отряза:
- Обувката върви в комплект
с 12 други същият разцвет.
- О, как 12 все еднакъв цвят,
та вижте драга, искам я за този крак!
- Както желаете госпожо мила,
не съм виновна аз, че природата
и вас не е дарила с крака достойни за парад.
Идете да ви сложат още,
щом имате си само три,
поне с последните изобретения от снощи,
съобщиха, че никак няма да боли.
А както знаете госпожо,
Обущарският съвет е предприемчив и отгоре,
приветстваме горещо всяка мода,
която крайниците удължава,
изкривява и разнообразява.
Та смятаме, че е прекрасно
всяко същество да има
като раците прекрасни
поне по осем криви крака.
- За вас, изглежда е чудесно,
но туй не е добре за мен,
добре съм си така и само с три
придвижвам се навсякъде нали?
- Чудесно е за вас, но не за нас,
защо не влезете поне във крак
със модата - Десетокрак.
Поне краката направете чифт,
кой в днешно време пък се съгласява
по три различни артикула да продава?
- Ми съгласяват се, любезни са и
екстравагантността ми уважават.
Не искам някакви си още 7 крака.
- Но ето вижте имаме и лекар, инженер
веднага ще ви ги сглобят,
какъвто искате размер.
- О, моля ви, не искам да ме режат
и с лазерни лъчи краката ми да мерят.
Искам само обувчица една,
какво е толкоз непонятно на света?

- Но как така, кажете как така,
вие сте първата жена от сутринта,
която никак, никак не желае,
Галактическата мода да признае.

- Ами такава съм си аз,
нали единствена съм
Булица в света!
Но вие даже не можете
да разберете чара,
да си единствена в света,
живееща на лунната земя.
Дайте ми обувката,
която съм решила,
не ме вълнува
инженерната ви мода.
Децата чакат ме,
и нямам време
да говоря с вас.
Споровете са ви хоби,
но непонятни са за нас.

- Добре, ето ви обувката
кристална със звънче
и клонче от смарагд,
за всякое краче.
И бонус даваме все пак
11 други - все за смяна,
да ви отиват те
на всякоя премяна.

Къде във цялата вселена
ви дават толкова,
признайте моля?

Но Булицата се качи
на звездолета
и втурна се към
Синята планета,
където имаше купон
на един огромен слон.

Слончетата виреха хоботи
и чуха нещо да боботи
и Булицата се яви
в лилаво сини светлини.
Разпръсна със един замах,
цяла кошница със светещ прах.
И всичко в танц се завъртя
и песен гръмко заехтя.

Накрая булицата подари
на всяко слонче сувенир -
пантофка от кристал
със клонче от смарагд
напълнена със лунен прах.

Да си я сложи всеки до леглото,
и щом приготви се за сън,
да поръси лунен елексир
та да сънува само весели неща
и сладък да му е съня.