автор: rajsun

(на една майка)

Плачи, поплачи за детето си, майко.
В болка роденото - боли и когато обратно се ражда.
На мен не приляга.
Макар, че и моето не е по-малко -
да го виждам и да не мога да го покажа.

Поплачи.
И дано да те чуе отнякъде Господ.
Звезда да намигне, че детето ти не е далеко.
И да хвърли дъга - като някое шарено мостче,
по което да идеш при него.

Ще го прегърнеш
и през плач и прегръдка ще чуеш Небесния цар:
- Радвай се, радвай се, жено, понеже
ти вече не си само негова майка,
но на всички деца.
И на живите, и на онези.