автор: alfa_c

Кафява чаша с ръб нащърбен,
утайката на дъното горчи...
На стола сянката ми сгърбена
препълва пепелника и мълчи.

Четири стени с тапети постни,
таван и гола крушка. Интериор.
Въздухът е спарен от въпроси,
закашлям се от многото "защо".

От скука може би или умора,
кой знае всъщност от какво...
Добре съм всъщност. Долу-горе.
Щастлив е скапания ми живот.

И само мен отдавна там ме няма,
оставих сянката си не ми личи.
Тя пуши и посяга пак към каната,
а аз съм някъде, където не боли.