автор: libra

Тя се изкачваше по стълбите и късата и светла пола и средно високите токове на обувките подчертаваха формата на краката и.Странна жена, помисли си той докато я наблюдаваше през отворения прозорец на светлата кола металик, толкова странна, че просто не му се тръгваше.
Когато тя стигна последното стъпало и се скри от погледа му, той даде газ и потегли.Докато караше през главата му преминаваха мисли за нея, от три часа я познаваше, но му беше направила впечатление.Не можеше да каже какво точно, но определено го привличаше, може би защото не беше срещал такава жена досега.Странна беше, би я нарекъл още особена или по различна.Седеше на масата срещу него и гледаше зад него със зареян поглед.Другите жени досега винаги са го гледали с нескрито желание или поне любопитство, а на нея като че ли и беше все едно.Той говореше, а тя видимо го слушаше с внимание, само дето като и погледнеше в очите, виждаше, че я няма.Водеше разговор обаче, отговаряше на всичките му въпроси и коментираше по темата за която говореха и съвсем си беше наред всичко освен чувството че нея я няма и той си говори с празния стол отсреща.Така се беше унесъл в мислите си, че, когато тя го погледна в упор, той изпусна незапалената цигара която току що бе взел от кутията, смути ли се или просто ръцете му отказаха да го слушат, така и не разбра, но за първи път срещаше такъв поглед.Разсмя се за да прикрие смущението си и се наведе да търси напълно излишната цигара, после я вдигна и я изхвърли в пепелника.
Тя стигна до края на стълбите и се скри от погледа му.За първи път срещаше такава жена.Нямаше и да е за последен, помисли си го преди да смени скоростта и да завие в посока към изток, като в главата му се въртяха думите за които до сега си мислеше само като за думи..."да го искаш, да го имаш и пак да го искаш".
Тя го гледаше с присвити очи и разсеян поглед.Приличаше на момче, което се е изгубило от майка си и в уплахата си се лута отчаяно и после вижда нещо което привлича погледа му с необичайния си вид, някаква нова играчка или просто нещо непознато, шарено различно и интересно и с възторг го гледа забравило за изгубената майка.
Той беше красив мъж на средна възраст, добре изглеждащ и леко притеснен, но пък всячески се стараеше да не го показва.Слушаше го и отговаряше, като се стараеше да следи разговора.Гледаше зад него и си мислеше, че го е открила, а цял живот го беше търсила, цял един живот, точно него.Погледна го и той си изпусна цигарата, после със смях се наведе да я търси, съвсем не му трябваше тази цигара, намери я и я изхвърли в пепелника незапалена.Тя вътрешно се усмихна.Беше като едно изгубено малко хлапе, а тя го беше намерила.
Изкачваше се по стълбите на онази сграда където помоли да я остави и знаеше, че той я гледа.С движенията на цялото си тяло, задържаше погледа му и с всяко стъпало знаеше че той все повече ще започва да мисли за нея, а в главата и се затвърждаваше мисълта, че това няма да е последния път, който ще иска я вижда.
Така започна една история, която някои биха нарекли любовна, а аз бих я нарекла историята на един живот.