автор: alfa_c

Девета степен.
Грохот, разрушения...
Отровен дим
пълзи над черна лава.
След цяла вечност
в нямо вцепенение
отвръщам поглед.
Странно...
Оцеляла съм.
Последен тътен.
Стъпка за спасениие...
Огънат път
зове ме по-нататък.
Преминах огън,
студ и наводнения.
Летях и падах
в думите разпалкани.
И казах "сбогом".
Облак на забвение
обви във сиво
този свят порутен.
Осъмнах жива
след земетресение.
Последна степен...

Жива съм.
И утро е...