автор: Geo

Вчера валя и водата удави следите ти.
Боли ме главата от боя със капките.
Загубих...Увивам във черно очите си -
не искам да виждам, разшиха се кръпките,
които държаха навътре сълзите ми...

Виждам - размазано, някак си криво
и още ще плача, разреждайки мъката,
преливайки нейното черно във сиво.

Мирише на сълзи...Събирам горчилката,
до сърцето я кътам, да помня задълго.
Преди да изсъхне, разточвам с точилката.
Сърцето с горчивото сливам напълно.