автор: pord

От съдбата си
се оплаква
оня, който
                 вярва в съдбата.
Той живее,
за да дочака
някой друг
да отключи вратата.

Всеки носи в себе си
                      и още нещо.
Всеки и друго
                     в себе си пази;
който има очи, усеща;
който чувства, не го показва.

И както и да попълним фиша,
нещо вечно обърква тотото;
ако някой
предвиди всичко,
ще живее като закотвен.

Не обичам общото филословие
и девиза: "Това е,
което е!"
Приликата
между излишно и повече
е колкото между бит и битие.

Животът може да не е песен,
но аз го пея,
без да се ежа.
И хич не ми пука
за съвършенството:
съвършенството
е в стремежа.