автор: magiq02

Липсваш ми...Липсваш ми...
Липсваш ми.
Гледа ме сляпа Луна.
Свирят щурците неистово.
Сред полунощ - къс синева.
Търсих те.
Чаках.
Обичах те.
Колко ми струва това?
Десетки нощи безсънни.
Лилии бели в калта.
Морска шир до сълзливост разнежена.
Бриз, замръкващ в самотни гнезда.
Утро розово, замечтано - излъгано-
по момчешки развяло перчем.
Пладне жарко.
Жита изкласили.
Китни клони и алени макове.
Неми пръсти. Ръце оглушели.
До безчувственост плахи очи.
Безнадеждност...до лудост.
Тревога.
А отминаха девет Луни.