автор: sashtata

Когато светът
е гланцирано лъскав,
стегнат в строга прическа,
а тишината
е толкова гъста,
че препъва съня
и отнема дъха ми,
си казвам,
че съм на две преки, само,
от южния вятър,
орисан
да разпява кръвта ми.
И прекрачвам. -
Знам, че ме чака
бездомен зад ъгъла,
да разроши деня ми.