автор: entusiast

В началото беше будилникът. Пищеше, пиукаше и предаваше някакви морзови сигнали.
Добри Добрев се надигна от уютните завивки и го изключи със злоба. По дяволите и часовниците не ги правят като едно време, помисли си той и се унесе опитвайки се да продължи оня си сън, дето беше пълен със слънце, море и голи рускини. В същия момент се разпищя и нагласеният предвидливо таймер на GSM-а му. Добрев изпсува наум и стана. Пусна си радиото. Разкърши се леко, и започна да се вмъква в рипсените си панталони. В съзнанието му още витаеха рускини. Тогава Добрев се сети, че във фирмата щяха да идват някакви руско-американски мафиоти и шефът му разчитаха Добрев да превежда. Освен това трябваше да отиде на работа по-рано от обичайното, а няма и стотинка в джоба, така че трябва да бичи пеша около час до работата. Тогава пак изпсува, вече полугласно.

Реши, че трябва да се поразбърза, закопча си колана и усети студ откъм задните си части. Пипна. Чисто новият му панталон за кипрене на два месеца беше скъсан. Иначе кроткия Добрев обезумя и зави: Защо днееееееееес! От радиото му пригласяше някаква женица: Никой не ме обича, никой!.

Обзет от бесове Добри се запъти кьм тоалетната и седна на порцелановото конче. След като си свърши работата и получи заслуженото удовлетворение, посегна към хартията. Но тя отсъстваше. Така в унизително положение със свалени гащи той се потътри в търсене на хартия. Тогава GSM-а му се развибрира тревожно. Добрев се опита да бръкне в джоба си, настъпи си крачола и видя теракотовите плочки много отблизо преди да припадне за малко. След като дойде в съзнание и оправи бъркотията отзад, трескаво застана пред огледалото в умивалнята. Цицината не беше голяма, но имаше и малко кръв. Замаскира пораженията с една лепенка и нервно започна да се бръсне. Последната операция я беше намразил още от казармата. А и ножчето беше тъпо. Сега ще се порежа, няма начин, ще се порежа, мърмореше си Добрев. Докато разбираше наистина значението на израза "дране на живо", телефонът пак извибрира. Добрев се поряза и закрещя. Дали от децибелите, дали от нещо друго, огледалото падна и се счупи. С последни усилия той вдигна телефона, на дисплея пишеше The Boss, и каза примерено:

- Да!

- Идиот, лайно, пристигай веднага американците са тука и не им разбирам нищо! - крещеше в делириум босът.

- Шефе, ама аз...- опита да се оправдае Добрев.

- Няма ама, ако не дойдеш до пет минути се смятай за уволнен- не се отказваше от истерията си босът.

Тука вече на Добри Добрев му прекипя:

- Аз на тебе моали да ти еамамата , ревна като африкански лъв в отговор Добри и тръшна GSM-а в теракота. А трябваше да го изплаща още десет месеца. Телефона изписка нещо и умря.

Треперещ и отчаян Добрев се зарови в шкафа да търси неприкосновения си запас от "Арда". Запали някак си, въпреки тремора, една цигара, дръпна дълбоко и се задави. Мама ви и цигари, изкашля-изкрещя той. После загаси генералски фас. Огледа се с кървясали очи, една табуретка привлече гнева му. Мама ти и табуретка- изръмжа Добрев. Засили се, доколкото можеше и и тегли един шут. От болка пак му прилоша и падна на дивана. Понадигна се и запали генералския фас, пак се закашля. Ма-ма-ма- изръмжа пак и се отправи към терасата с намерение да скочи и да сложи край на всичко.

На терасата си дръпна мощно от Арда-та, закашля се пак, хвърли цигарата върху някакъв квартален гамен и задиша дълбоко. От слънцето го засърбя носа и кихна. При поемането на въздух, преди кихавицата, Добрев усети мириса на пролетта. Беше го забравил. Усмихна се. След което се разсмя.