Върнах се. Пак се върнах при теб.
Загоряла, попила морето.
Преливах, стремях се, болях.
Плиснах те. Стана светло.
Ти ме чакаше пак на брега.
На нашия бряг, най-безумния.
И се сляхме във сладка нега.
Полудели и неразумни.
Вече дишам със пълни гърди.
Съживена съм, мое пристанище.
Щом опъваме общи платна,
няма пречки, няма и граници.