автор: perlitta

Не смей да казваш,
че тъгата ми опорочава щастието ти
че го имам
че мога
че всичко е в мои ръце
и всеки е способен на всичко
че няма хора без талант
или без красота
не и ако не си усетила стените на баналността
как ни затварят една от друга
не и ако не чувстваш инерция надвиснала
и натежала от годините
не и ако не си се давила в мълчания
устремът ни се забавя
летата стават все по-кратки

не смей да казваш,
като щастието ти опорочава моята тъга
и средата на лятото все по близо до края е