Обожавам те, мое момиче.
Усмивката ти, сините очи,
блестящи като пролетно небе
и мътно сиви като облак,
небрежно рошавата ти коса
и устните ти, с блясък на червило,
или напукани от слънцето,
вкуса ти към модерното, безвкусните шеги,
ненужните капризи и внимателния поглед,
страстта и безразличието, ненаситността ти,
щедростта и пресметливостта ,
надменността и скромния характер,
безкрайно слабото ти тяло,
прегърбено под напора на дните
или изправено с перфектна елегантност,
с безупречна прическа, с нежен грим,
с вталена рокля, с пръстен от брилянти,
или с работната престилка,
окапана със крем и с шоколад,
невероятния ти чар, когато си доволна,
гневът за дреболии - лятна буря.
Ти сякаш си богиня -
благородна и жестока, своенравна,
прикрила същността си зад порой от думи...
Илюзия по- пагубна от рака,
родена от безсмислената ми суетност.
Всъщност ти си онова момиче,
което толкова желая и обичам,
и което ще спра да обожавам
за да сме щастливи.