Скоро минах оттам,
бяха същите улици,
по които вървяхме в безумния сън,
беше топло навън,
а отвътре бушуваше,
нещо сякаш възкръсна,
в оня призрачен ден.
Скоро минах оттам,
бяха същите улици,
всичко беше,
където оставих преди,
и някъде там беше скрита душата ми,
колко дълго я търсих,
сред умрели души…
Беше същия град,
с топли сенки по устните,
в звън на тихи китари
по топлия плаж,
търсех нещо в лицата на хората,
знаеш ли,
но за миг се усмихнах,
припознала се бях…