автор: trite_biri

Биричка студена пия само със мезенце,
може пица, може сандвич с лозово листенце.
Най-обичам във Лучано, че е твърде снобско,
Хем е скъпо, хем мърляво, оти да се кОсиш.

Фръцкам се като кокона сред пиячи здрави,
Чаши звънкат, мУхи врънкат, въх, че мъ удари.
Тая бира възстудена като елексир е
пиеш, вътре тЪ оножда, като младо биле.

Тя отвътре, келнер - вънка, дебне те юнака,
Сметката ти да набъбва, той това си чака.
Носи бири, мъкне пици, вади три менюта,
Аз са потя, щот цените като кекс набухват.

............................
Ей ги идат dvete_biri, хем нови, хем стари,
чудя им се и се мая кой ги тук стовари,
бяха готини и двете, докат са напихме,
кавалерите, горките, май ги изгонИхме.

Пилзен кат разгъна компа, като взе да шепне,
Чак от Брюксел едно гадже в МобилТел залепна.
Тя са хили кат н~видела, щот изпи две бири,
А пък оня: мъж на место, свойта сигур вири.

Ама слънцето напечи и са уморихме,
Станахме, последни капки в чашите допихме.
А когато оня смугльо сметката довлече,
Що да праим, кат нема пари, всичко веч изтече.

Пилзен вика: дай в натура, ама оня гледа,
Ни приема , ни предава с СОТ ще ни преследва,
Ний поровихме грижливо в сейфове прохладни
И платихми , ам решихме тъй веч да н~прайми.

Първо у менюто требе да се види харча,
Че тогиз да се поръчва, не играйм комар ся!
Ариана шъ ги смята, щото фърля карти,
Ний пък шъ съ прайми, че ни сми си жадни.