Ако някой
ми даде света
в две очи,
обърнати към изгрева,
в две ръце,
проправили тунел
към звездите
или към красивото,
аз какво ще мога да му дам?
И каквото
още не достига,
непомислено,
но с скрит нюанс,
чака мен
в живот да го повикам,
значи имам нещичко да дам.
А света не мога
да му върна,
как тогава
да благодаря?
Как дълга си
в мярката да стърся,
моят дълг -
нов свят да му родя?
И остава себе си да дам.