автор: vran_gran

Да бях положен с други имена

и с други образи,
и с друга памет;

Да можеше за привечер да се преправя
- в дълбочина -
според прищевките бездумни
на твоите извивки;

Да беше ме изтънчила с гласежа
на твоя налудничав живопоток, -
да би изтънчила (хлапашки чародейно)
до простота
и всичките не-твойски изблици
на моето витаене;

Да бях приветен светлописен лицеизраз,
а ти пък - бдящата
преди упойната си мнимост :

- Свещената Двоица щеше да се случи.

И ето сбъдването ни: тогавашна и инакъв,
и все пак - тъкмо същите.

Небрежно-неразлъчно
сега сумрачната небивалост ни свързва.