автор: victo

Вричам се само твоя да бъда
по неписан най-сърдечен закон,
да съм частица от свода
и най-любимия за изкачване склон.
Да съм детската приказка,
която обичаш
и мелодията аз да съм в теб,
ризата, която обличаш,
да покривам твоите рани
със креп.
Позволи ми да бъда обичана,
да пулсирам щастливо
в сърцето ти
и наоколо пак мен
да откриваш
в тревожен, спокоен,
и вихърен час
да бъда винаги аз.
Да съм тревата,
която погазяш
и птичата песен в съня ти,
да съм мъглата през утрото,
даже слънцето в нежен триумф,
да бъда капките дъжд
по лицето ти,
да се превръщам в роса,
да съм копнежа в гърдите ти
към простора
и необятната шир.
Вричам се да живеем
красиво и в мир.