автор: alfa_c

Аз съм стъпката ти накриво,
на дъното на зеницата песъчинка.
Имам нежни криле, имам жило.
Кактус съм сред цветна градина.

Танцувам по покриви, луда съм,
надничам в прозорците някога,
по завесите ти рисувам заблуди
и през глава хуквам обратно.

Стъписвам те, стряскам покоя ти
и съм луда, луда за връзване.
Обичам и мразя, и моля се...
Гледам в очите ти и се сбъдвам.

Немирна съм понякога и различна -
да не омръзна на себе си даже...
А сега се държа неприлично!
Ще дойдеш ли... да ме накажеш?