автор: cTux

синеока в кафето си
акварел разпилян
по блузата
на неделното утро
изстива
в очите на чайки
и измръзнали гларуси
водата
в пясък размива
копнежи от спомени
изтлели
със жЕрави
отнети от падащи лебеди
във песен
любовна
виеща гребени
вълнолома от разум разбива
и криеща
в себе си
романи живени
нарочно
тя си отива
поредна вълна
съдбовно неписана
по стенещи
скали
угнетени
голи нозе
безкрайно
раними
оставят своите ямки
и утре
ще тичат
в миг уловени
от белите птици
и техните
сянки