Старият бряст
боледува от рак.
В разгара на лятото
се присвива,
посърнал,
край пътя.
А стройни крайпътни тополи
зеленеят
с корони-сърца.
Върбата край извора
спуска златни коси
по бедрата си.
Освирепялото слънце
жари с камшици
степта.
Птиците зеят
от жега
и сладостна нега.
Кой ще пожали
за мравката?
Тя умира -
живее мравунякът.
И пчеличката също
е само
клетка от пчелния рой.
Раснат младите брястове -
стария бряст ли
да жалим?
Както всичко умира,
ще загине и той.
И за мен не мислете -
погребете ме весело.
На човека -
лека му пръст.
Да живее човечеството!