автор: sradev

Помниш ли, помниш Хубава Яно
Черни ти къдри - бело лицето.
Хубава Янo с лице засмяно
Стройна фидана - синьо кърпето.

В мазе дълбоко кършиш снагата
Носиш ведрото - ледено мляко.
Езера очите - в тях звездата,
Лееш водата от сърце широко.

Ще те открадна - та вдън горите,
Вдън горите зад снежна поляна.
Ще те скрия от очите - злите,
За да си вечно за мен засмяна.

Защото там е шишето.

290705