Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Darsy
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243

Онлайн са:
Анонимни: 4779
ХуЛитери: 1
Всичко: 4780

Онлайн сега:
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2026 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНаправо ти идва да седнеш да го утешаваш
раздел: Разкази
автор: libra

Той мързеливо се пресегна да смени диска, който беше свършил и после се завъртя по гръб.Обичаше да слуша класическа музика докато се припичаше на слънце.Когато отиваше на плаж винаги си взимаше по няколко диска.Пусна си мадам Бътерфлай, не знаеше защо точно нея, сигурно подсъзнателно нещо го беше накарало, но точно сега не му се мислеше за това.Със задоволство погледна наоколо, беше пълно с млади красиви тела, полуголи и мургави, с переферното си зрение усещаше погледите на някои от тях върху себе си.
Той изглеждаше добре за своите 56 години и обикновено когато станеше дума, казваше че на 48.От както си направи онази козметична манипулация и се сдоби с коса там където времето си беше казало думата под формата на плешивина , имаше съвсем друг вид.Вече не ходеше и с очила, смени ги с лещи които правеха очите му бляскави и създаваха впечатлението че има възторг в тях.Възторгът в известна степен идваше и от задоволството на успял човек.Той все още се радваше, все още не беше отегчен от настоящия си живот.
Беше забогатял преди седем осем години покрай жена си, която след промяната наследи доста реституирани имоти и сега живееше от рентите.Освен това беше публична личност и имаше прилична работа, която му осигуряваше и доста добри лични доходи.Преди три години след вилата в подножието на Витоша, купиха и тази къща в Несебър.Жена му оставаше цялото лято край морето, а той наминаваше за една седмица.После под предлог, че има работа се прибираше в София.Любовницата му обикновено не ходеше никъде през летния сезон заради него.Любовницата му.Винаги беше имал Любовница, а с тази последната се виждаше вече от три години.Случайно се запознаха на един концерт, харесваше му чувството и за хумор, интелигентността и искрите в очите и когато го гледаше.Тя шеговито го наричаше моята неангажираща връзка.Напоследък обаче не я разбираше нещо, беше станала раздразнителна и капризна и най важното, не искаше да ходят до вилата.Търсеше си най различни предлози за да му отказва.Говореше му за болестите си, правеше го съпричастен с проблемите в работата си и това започваше да го отегчава, но въпреки всичко проявяваше търпение защото я искаше.Тя имаше красиво тяло с приятен аромат, беше коректна и дискретна и нямаше претенции към него за обвързване.Беше идеална любовница.До скоро.
Точно преди да замине пак отказа да се срещнат и той поиска обяснение, все пак това беше три годишна връзка и той определено имаше право да поиска обяснение от любовницата си.Тя го погледна и с най сериозния си глас каза, че е във финансов колапс.Ставаше дума за пари.Това веднага изостри сетивата му и той застана нащрек.Отклони темата и си измисли заминаването.Не знаеше какво е да си беден, но се ужасяваше само при мисълта че може да му се случи и да го изхвърли обществото.Тя беше добра любовница, но сега се налагаше да я забрави.Не че беше заразно, но по добре да е надалеч.Той беше предпазлив човек.Ще потъгува малко, но ще му мине, сигурен е.Освен това тъгата го извисяваше, изглеждаше някак си неотразим когато придадеше на лицето си онзи израз на печал.Дори привлекателен, направо ти идваше да седнеш да го утешаваш.
Беше доволен от себе си.Независимо от това че беше на 56 г. му оставаха още доста години приятен живот.Той се стараеше да мисли позитивно.
- Какво удоволствие е да се припичаш на юлското слънце и да знаеш, че животът ти е осигурен докато си жив.Колко е хубаво да се живее и колко жалко че все някога ще трябва да напуснем този свят - обичаше да казва той и допълваше - естествено след много години.
- Когато човек се смее, целия свят се смее с него, когато плаче, плаче сам - това беше последното което тя му каза по телефона, а той мълчаливо затвори.
Захапа една праскова, като внимаваше сокът и да не го изпръска въпреки че беше гол на плажа и морето беше пред него, а със свободната си ръка щракна с пръсти на момчето със сладоледа.Избра си шоколадов.За миг през главата му мина, че тя обичаше също шоколадов сладолед, след това въздъхна отегчено и когато погледа му попадна на капката сок която беше паднала незнайно как върху банския му, се ядоса.Така е като се разсейва с мисли за някой който вече го няма.Ей сега ще си придаде печалния израз и лицето му ще се озари от тъга и бас държи, че ей тази брюнетка дето го поглежда от половин час, ще дойде да го попита какво се е случило, а той все ще измисли някоя трогателна история, а после ще я покани на вечеря.Животът продължава и той ще му се наслаждава с всичката си страст на забогатяло парвеню оградено с ореола на суетата.
Тя често му повтаряше че е суетен и това напоследък го дразнеше.Беше последната мисъл която му мина през главата за нея , отпъди я и погледна към бюнетката, която вече идваше към него с усмивка и с походка на хищник.Лято е.Той е богат и изглежда на 48 години, майната и на онази в София.Вече я нямаше.


Публикувано от hixxtam на 31.07.2005 @ 14:44:58 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

11.11.2026 год. / 14:59:10 часа

добави твой текст
"Направо ти идва да седнеш да го утешаваш" | Вход | 8 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 31.07.2005 @ 14:49:38
(Профил | Изпрати бележка)
Интересен разказ, либра :))

Тоя пич да не е депутат ;)


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 31.07.2005 @ 14:51:39
(Профил | Изпрати бележка)
не е )

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от plamen на 02.08.2005 @ 10:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Депутат и класическа музика?! (в случая опера), къде ти... Ако пък е от една определена полит. сила, би трябвало да слуша народна музика, например "Изкарай, Гано, говеда", нали?:)) Поздрави, Илонке:))

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 02.08.2005 @ 14:06:10
(Профил | Изпрати бележка)
флоксииииии, ще ми паднеш ти некой петък, ще видиш и Гана и говеда и полит.сила :))))))))

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от plamen на 02.08.2005 @ 16:37:23
(Профил | Изпрати бележка)
Добре де, нека да е "Заблеяло ми агънце", ама пък тогава Дилов-Син ще рече, че е за него... А може и кръгът "Агнешки главички" да си въобразят нещо? Ааа, да ги нЕмаме тИкиви!:))

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 11.10.2011 @ 15:37:41
(Профил | Изпрати бележка)
......

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от Dimi на 31.07.2005 @ 17:10:37
(Профил | Изпрати бележка)
За съжаление точно така се случва! Много реалистично разказано, Либра!


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 31.07.2005 @ 19:30:19
(Профил | Изпрати бележка)
радвам се, че съм успяла да го предам, защото лир.ми герои са измислени )

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от mobo на 01.08.2005 @ 15:49:36
(Профил | Изпрати бележка)
ами не си успяла много-много. има голяма тенденциозност в избора на черти, които да опишат образите и хиперболизирането им до гротескност. което придава лек привкус на лични спомени и преживелици. все пак разказа е добър.

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 01.08.2005 @ 19:56:23
(Профил | Изпрати бележка)
и много правописни грешки има, писах го без радакция он лайн

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от mobo на 02.08.2005 @ 12:17:38
(Профил | Изпрати бележка)
добре де - няма да издребняваме. аз и без тва съм само коментатор. просто ти обяснявам що всички читатели ти съчувстват....

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 02.08.2005 @ 14:10:49
(Профил | Изпрати бележка)
това кои читатели какви емоции изпитват си е тяхна работа след като съм го оставила за коментар..
най безпристрастно повтарям, че героите са ми авторска измислица
като недостатък си отчитам само правописните грешки

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от NinaEmilia на 31.07.2005 @ 17:15:10
(Профил | Изпрати бележка) http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=%CB%E0%E4%E8%E4%E0
Много интересен разказ!!! Увлекателно си го написала!!1


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 31.07.2005 @ 19:30:43
(Профил | Изпрати бележка)
тенкю )

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от fightingone на 01.08.2005 @ 11:32:56
(Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg
Да бе, направо ти идва и сълзи да зарониш за него. Страхотен текст, libra!


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 01.08.2005 @ 21:12:56
(Профил | Изпрати бележка)
тенкю )

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от PaparakaPV на 01.08.2005 @ 12:52:55
(Профил | Изпрати бележка)
!!!!


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 01.08.2005 @ 21:14:05
(Профил | Изпрати бележка)
:)

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от dobilz на 01.08.2005 @ 15:28:03
(Профил | Изпрати бележка) http://ibod.hit.bg
Когато човек се смее, целия свят се смее с него, когато плаче, плаче сам..


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 01.08.2005 @ 21:14:47
(Профил | Изпрати бележка)
видях го някъде..в един руски сайт

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от chocolate на 01.08.2005 @ 16:21:07
(Профил | Изпрати бележка)
... Освен това тъгата го извисяваше...
>>>
...Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...

Христо Фотев
>>>

Познавах един такъв, ама на 45. Считат нещата, преминали през живота им за своя законна плячка. Ако не внимаваш - вгорчават ти невероятно живота. И го скапват (ако им позволиш).
Добре си ги описала. Дано си намери майсторката. Ама пък тъгата им отива...
Самодоволници...


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 01.08.2005 @ 21:16:24
(Профил | Изпрати бележка)
абсолютно

]


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 01.08.2005 @ 20:22:43
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
две попадения, които са за "златния хербарий"
:
как "тъгата го извисяваше"
и
... беден ... "не че беше заразно"

а Мадам Бътерфлай за музикален фон си е истинска класика

иначе, ако позволиш, "майната" му на лирическия антигерой ;)


Re: Направо ти идва да седнеш да го утешаваш
от libra на 01.08.2005 @ 21:18:11
(Профил | Изпрати бележка)
е Бътерфлай, нямаше много радостна съдба... )
к
ъде си АНГ да си дадеш компетентното мнение )

]