автор: Marta

Терасата ми гледаше море,
сякаш преди хиляди години.
Сега пред погледа ми уморен
е ширната черешова градина.

Очаквам с нетърпение часът
да цъфнат стройните дръвчета,
тогава от трева,небе и цвят
сама ще си създам морето.

И има ли значение въобще
къде живея,на коя планета-
дълбоко вътре,в моето сърце
аз винаги ще нося и морето.