автор: Amar

Успях ли на река да стана?
И в ручей бистър претвори ли ме?
Във мен дълбоко не нагази,
но и не запълних липсването.

Сега съм тишина несбъдната,
неискана останах във очите.
Прашинка съм, от вятъра прегърната,
разпиляна безпосочно в дните.

Приседнал край брега ми с друга,
болиш ме и оставяш рани.
Водите ми смущаваш - бурните,
душата ми пробождаш - няма е.

Некопнежна станах, повикаш ли ме пак,
разпънати вълни ще ти отвръщат.
Сега съм само плачеща река,
Без край и без начало. Но и без завръщане.